За списанието

„Балканско езикознание“ е международно академично списание, орган на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН, което излиза от 1959 г. без прекъсване. „Балканско езикознание“ излиза 2 пъти годишно – кн. 1 – месец юни; кн. 2 – месец декември. Всички материали, публикувани в списанието, преминават през процедура на  двустранно анонимно рецензиране.

ISSN: 0324-1653

Цели и обхват на списанието:  „Балканско    езикознание“  публикува  оригинални  изследвания  по  теоретични проблеми на балканското езикознание, на взаимоотношенията между балканските езици – нови и древни, както и на връзките с други индоевропейски и неиндоевропейски езици. На страниците на списанието намират място и статии, представящи емпирични изследвания, посветени на различни синхронни и диахронни проблеми в балканските езици.  В рубриките „Рецензии“ и „Хроника“ се поместват рецензии за значими трудове в областта на балканистиката и европеистиката, както и информация за научни събития, свързани с тематиката на изданието.

История: Сп. „Балканско езикознание“  е основано като печатен орган на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН през 1959 г. от акад. Владимир Георгиев, който е негов главен редактор до 1987 г. В периода 1987 – 2004 г. той е наследен от акад. Иван Дуриданов, а след неговата кончина списанието е поето от проф. дфн Тодор Ат. Тодоров, който го ръководи до началото на 2008 г. Настоящият главен редактор на списанието е проф. д-р Анна Чолева-Димитрова (от 2008 г. – досега). До момента списанието се е утвърдило като едно от най-престижните български лингвистични издания. В него са сътрудничили редица изтъкнати български и чуждестранни езиковеди от няколко континента.

Рефериране и индексиране:

ANVUR (National Agency for the Evaluation of Universities and Research Institutes - Italy)

BRILL Linguistic Bibliography

ERIH Plus

L'Année philologique

MLA International Bibliography – Pro-Quest

EBSCO Host


Списанието се реферира и в следните издания: “Die Sprache” (Австрия), “Zeitschrift für Balkanologie” (Германия), “Rocznik Slawistyczny” (Полша), “Revue des études sud-est européennes”   (Франция), “Българистика” (България).

Етичен кодекс

ЗА ПУБЛИКУВАНЕ В СП. „БАЛКАНСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ“ – ИЗДАНИЕ НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК „ПРОФ. ЛЮБОМИР АНДРЕЙЧИН“
Настоящият Етичен кодекс регламентира етичните стандарти, към които трябва да се придържат всички участници в процеса на издаване на сп. „Балканско езикознание“, издание на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. Спазването на приетите международни стандарти за публикационна етика е съществена част от политиката на редакционната колегия и цели да се осигури издаването на текстове с високо качество. От всички участници в процеса на издаване на списанието се очаква стриктно да се придържат към нормите на етично поведение и да изпълняват своите задължения в съответствие с принципите на професионалната етика в следните основни насоки.

1. Етично поведение на авторите на публикации

Авторите следва да посочат как е финансирано изследването им: вътрешно финансиране от университет, институт и др., форма на външно финансиране и пр. Те следва да обосноват важността на научното изследване, а също така да предоставят достатъчно подробна информация и цитати/ отпратки към източници, за да могат заинтересованите да възпроизведат изследването. Подправените или преднамерено неточни данни са неетично поведение и са недопустими.
Авторите следва да гарантират, че тяхната работа е изцяло оригинална и ако е използвана чужда работа и/или чужд текст, това трябва изрично да се оповести. Плагиатството във всякаква форма е неетично поведение и е недопустимо.
Авторите не бива да публикуват един и същи текст в повече от едно списание. Това е неетично поведение и е недопустимо.
Автор, който предава колективен текст за публикуване, следва да гарантира, че има пълно съгласие между съавторите по отношение на последната версия на текста, и че те са съгласни текстът да бъде публикуван. Недопустимо е публикуването на част от колективен текст без съгласието на останалите съавтори. Също така важно при колективните текстове е всеки от авторите да е допринесъл в съществена степен за изследването.
Авторите следва да декларират (до степента, в която им е известно), че всички използвани в текста данни са истински и автентични.
В случай на открити значителни грешки в текста авторите следва да уведомят редколегията, да го оттеглят от публикуване или да нанесат своевременно корекции.

2. Етично поведение на редакторите и членовете на редакционния съвет

Редакторите и членовете на редакционния съвет оценяват ръкописите само и единствено въз основа на тяхната научна стойност.
Главният редактор носи отговорност и има правомощията да приеме или отхвърли даден текст, вземайки предвид рецензиите. Водещ принцип при публикуването е академичният принос в съответната научна област.
Редакционната колегия е длъжна да уведоми автора за всички слабости и неточности, без чието отстраняване статията няма да бъде публикувана.
Редакторите и членовете на редакционния съвет не бива да вземат решения по отношение на ръкописи, за които е известно, че има конфликт на интереси, произтичащ от конкурентни отношения, отношения на сътруд-ничество или други подобни на член на редакционната колегия с някого от авторите или институциите, които са свързани с текста за публикуване.
Редакторите и членовете на редакционния съвет следва да вземат адекватни мерки, когато по отношение на постъпил за публикуване ръкопис или вече публикуван текст постъпят оплаквания, свързани с етиката.
Редакторите и членовете на редакционния съвет следва да пазят анонимността на рецензентите и на авторите, участващи в процеса на анонимно рецензиране, и да обсъждат представените материали единствено с авторите и рецензентите.
Редакторите са отговорни за запознаването на всички участници в публикационния процес с правилата на етично поведение.

3. Етично поведение на рецензентите

Работата на рецензентите е особено важна за удостоверяване и подобряване на качеството на предложените за публикуване материали и е от ключово значение за вземането на решение от страна на редакционната колегия за публикуване на даден материал.
Рецензентите не бива да преглеждат ръкописи, за които е известно, че е налице конфликт на интереси, произтичащ от конкурентни отношения, отношения на сътрудничество или други подобни на рецензента с някого от авторите или институциите, свързани с текста за публикуване.
Принципът на поверителност е основен в работата на рецензентите. Информацията и идеите, получени при рецензиране, следва да не се разгласяват и да не се използват за лични цели.
Рецензиите следва да бъдат обективни, изчерпателни и точни. Забележките се формулират ясно и се подкрепят с аргументи.
Рецензентите следят за коректността при цитиране и използване на данни и източници (до степента, в която им е известно). В случай на забелязани нарушения (неточности в библиографията или забелязано дублиране на части от материала с вече публикувана статия) те трябва да уведомят редактора.
Всеки избран рецензент, който смята, че няма нужната компетентност да рецензира даден ръкопис, или знае, че по някаква причина не е в състояние да направи точна рецензия или да спази определения срок, трябва да уведоми редактора и да се оттегли.

 

 

Изработка на уеб сайта и оптимизация: Strangers Studio