Основаването на Българското книжовно дружество в Браила през 1869 година поставя началото на нов етап в развитието на филологическата наука в България. Нарастващата нужда от установяването на единен книжовен език се осъзнава от основателите на дружеството, поради което една от основните идеи в програмата му е развиването и усъвършенстването на българския книжовен език, както и изучаването на българската история и литература.
      След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си от Браила в България. Заедно с новооснованото Висше училище в София, което по-късно прераства в Софийски университет, се създават първите средища на развиващата се филологическа наука – Историко-филологическият факултет на Висшето училище и Историко-филологическият клон на БАН. Със закон от 1911 г. дружеството се преструктурира и се основава Българската академия на науките. Новата институция учредява специална Речнишка комисия, чиято основна цел е създаването на Български тълковен речник с оглед към народните говори. Огромната лексикографска работа довежда до създаването на Служба за български речник на 15 май 1942, която по-късно е преименувана на Институт за български речник, а през 1949 г. прераства в Институт за български език.
      В следващите години в Института за български език изследователската работа се разраства в много области на българистиката - съвременен български език, диалектология, история на българския език, лексикология и лексикография и др.
      През 1951 г. започва да се издава списание “Български език”, а през 1952 г. - “Известия на Института за български език”, научен орган на Института за български език, който е наследен от поредицата “Българско езикознание”. През 1959 г. започва да излиза списание "Балканско езикознание", в чиято сфера се включват изследвания върху българския и балканските езици. Едно от най-новите издания е информационният бюлетин “Лексикографски преглед”, който излиза от 1998 г.
      Освен с теоретични разработки Институтът за български език се занимава с активна дейност по описанието и кодифицирането на нормите в българския език. През 70-те години е издадена тритомната Граматика на съвременния български език, която е един от най-авторитетните трудове в тази област.
      Работата в областта на лексикографията в продължение на десетилетия доведе до издаването на множество речници и справочна литература. За успешното осъществяване на различни изследователски проекти се създават корпуси, които позволяват задълбочено и пълно изследване на езиковите явления и осигуряват материали от специализирани научни области като диалектология, етимология, топонимия, терминология. Със съдействието на поколения учени е създадена библиотека към Института за български език, която поддържа книжен фонд от над 30 000 заглавия.